"Искам те" от Федерико Моча

Здравейте приятели, днес съм тук със мнението си за книгата "Искам те" от Федерико Моча.
                                         Издателство: SkyPrint
                                         Цена: 14.99 лв.

Благодаря на издателство SkyPrint че бяха толкова любезни и ми предоставиха възможността да прочета книгата.

--- --- --- --- ---


      АНОТАЦИЯ:

След две години в Ню Йорк, Степ се завръща отново в Рим. Споменът за Баби и миговете, когато двамата се носеха "три метра над небето" , още е жив. Но колкото и да е вълнуваща една любовна история, някои страници трябва да се затворят завинаги, защото понякога магиите губят силата си.
На тяхно място обаче се появяват нови. Срещата на вечният бунтар Степ с неустоимата Джин слага началото на приключения и страсти, които той не е вярвал, че може да изживее отново.
Не и с друга жена след Баби.

 
--- --- --- --- ---

Очаквах че "Искам те" ще ми хареса много повече от "Три метра над небето" и да точно така се случи.
Във втората книга историята започва 2 години след всичко случило се в "Три метра над небето", през това време всичко се е променило както и главните ни герои. През тези 2 години Степ е бил във Ню Йорк, Баби- е станала коренно различен човек ( и със сигурност още повече се убедих че не я харесвам). Във втората част ще проследим как докато едно семейство се преоткрива наново, то друго се разпада на пух и прах.

Във "Искам те", Степ израства много, вече не е онова безрасъдно момче, за което гонките със мотори са най-важни. Той все още страда за загубата на най-добрия си приятел Поло, за проблемите в семейството му, които не стихват с времето и разбира се за изгубената любов.
Степ не може да спре да мисли за Баби, смята че никога няма да може да обича никоя друга и че каквито и емоции и трепети свързани със любовта да е изпитвал преди, вече няма как да му се случат отново, но и тук не е прав. Във входа на историята ще се запознаем със Джиневра или по-накратко Джин. Обикнах я още от първият път в който се появи, тя е готина, остроумна и винаги има отговор за всичко. Признавам си Джин ми е много на сърце. 😉

 ✩ През това време пък Барбара хич не си е губила времето, вече не се среща със старите си приятели, не посещава местата на които преди е ходила и със сигурност вече не е толкова невинна колкото Степ си мисли че е. Баби вече е завършила и дори ще се омъжва, но разбира се, първо трябва да докара на човек беля на главата и тогава да продължи напред все едно нищо не се е случило.
 ✩ Даниела, сестрата на Баби иска и тя да има история като нейната, дори си мисли че е намерила подходящото момче, но дали става точно така, няма да разкривам защото не искам да ви отнемам от удоволствието да разберете след като прочетете книгата. Единственото което ще ви споделя и то предполагам че всеки един много добре знае, е че не винаги нещата стават така както искаме.
✩ Палина също е пораснала и се е променила, тя вече не е момиче а се е превърнала във жена която все още страда по-загубената си любов- Поло. Тя също си мисли че няма как да продължи напред, но както и във истинския живот, идва човек във точния момент, който несъзнателно малко по малко допуска до себе си.

 Както казах във предишното ревю за първата книга, Степ и майка му не бяха във добри взаимоотношения. Причината беше че по-времето когато Стефано е бил все още ученик, той вижда майка си със чужд мъж. През всички тези години не успява да и прости, а и как би могъл но все пак, се случва нещо непредвидено и преоткрива майка си наново, както и тя него.

На кратко ще спомена Клаудио и Рафаела, които ще претърпят пълен крах във брака си, и да ще се преоткрият но по-скоро за лошо от колкото за хубаво.


     За мен това е книга за израстването, приятелството, роднинските връзки, такива които се разпадат във най-неочаквания момент или пък изграждат наново във точния. За това че дори и да загубим някой много скъп човек за нас, било то като раздяла или както се случи със Поло-почина, то винаги трябва някак, дори и много да ни боли, да приемем и изживеем болката си. А след това да продължим някак си напред защото живота си върви и във него се появяват нови хора, които може да ни помогнат. Тази книга ме накара да се замисля че може би връщането назад не е за хубаво, по-добре е да изживеем дадения момент сега, и да остане като хубав спомен, от колкото да се върнем и да разберем че всичко се е променило. Всеки един ден от живота ни е различен и хората също не сме същите от вчера, това ще разбере и Степ когато отново срещне Баби и разбере че вече не се чувства "Три метра над небето" със нея, а единственото което ИСКА е Джин, защото тя е настоящето.

--- --- --- --- ---

                     
                                  Благодаря Ви, за отделеното време!!!